Вътрешна топлоизолация и звукоизолация по метода „суха мазилка“ и с предстенна обшивка върху метални профили
Дискусия за това коя топлоизолация – вътрешната или външната, е за предпочитане, няма. Поставянето на топлоизолацията откъм външната страна на сградата, т.е. нейното обличане в „топла дреха“, е безспорно по-доброто решение. Но при едно условие – стига това да е възможно. Този въпрос се поставя най-често при старите панелни мастодонти, при които цялостното топлоизолиране е трудно решима задача, и то не поради технически причини, а защото финансирането на такова мащабно начинание солидарно от всички собственици нерядко е непостижима задача.
Затова често срещана гледка из комплексите и по улици в централните градски части са сгради, върху чиито фасади тук-там са лепнати кръпки топлоизолация. Подминаваме въпроса доколко това е естетически издържано решение, както и колко сигурно изолацията е защитена срещу проникване на влага. Със сигурност обаче това е палиативно решение, защото топлината от иначе изолираните помещения продължава да изтича навън през непокритите от топлоизолацията съседни елементи на външните стени – тухлен зид, стоматобетонни пояси и колони.
Ето защо в редица случаи решението на проблема с намаляване на разходите за отопление, за предотвратяване на повърхностното овлажняване на външните стени и образуването на мухъл, за поддържане на здравословен микроклимат в помещенията е чрез поставяне на вътрешна топлоизолация.
Това може да се направи по всяко време на годината, докато студените, както и най-горещите месеци не са подходящи за изпълнение на външна топлоизолация с нейните лепила, шпакловки и тънкослойни декоративни мазилки.
Доколкото всички добри топлоизолационни материали имат много близки изолационни свойства, ефективността на изолацията зависи основно от нейната дебелина. Във всеки случай при изолациите принципът „колкото повече, толкова по-добре“ винаги е верен, стига конструкцията и мястото да позволяват. Именно ограниченията откъм място е единият от недостатъците на вътрешната топлоизолация – намалява се обитаемият обем на помещенията.
Изпълнението на вътрешната топлоизолация е неизбежно свързано със сухото строителство и по-точно с един от двата варианта за облицоване на стените с плочи от гипсокартон или гипсофазер. Методът за директно залепване е познат още под наименованието „суха мазилка“. Вторият начин е класическото решение – изграждане на предстенна носеща конструкция с метални профили Knauf, запълване на кухината с подходящ топлоизолиращ материал и монтиране с винтове на обшивката от плочи.
Направата на вътрешна топлоизолация с обшивка от плочи на Knauf може едновременно да реши и други строителни проблеми. Така например при ремонт на стари или немарливо строени сгради със силно неравни стени, с ронеща се мазилка, която не подлежи на частично изкърпване, а трябва да се свали до тухла, проблемът се преодолява лесно, бързо, качествено и най-вече без замърсяване и внасяне на влага в помещенията чрез облицовка с плочи.
Това решение позволява лесно скриване зад облицовката на вертикални, открито прокарани тръбни щрангове и свързващите радиаторите тръби. И не на последно място с избора на подходящ топлоизолационен материал се подобрява и звукоизолацията на сградата откъм разпространяван по въздуха шум. Подходящият материал, който еднакво добре изпълнява и двете задачи – топло- и звукоизолация, е минералната вата, при това колкото обемната плътност на материала е по-ниска, толкова изолационният ефект е по-добър.
Минималната дебелина на пласта минерална вата за постигане на приемлива звукоизолация е 50 mm. Ще допълним още, че за да има ефект, изолационният материал трябва да изпълва плътно и без кухини пространството между стената и обшивката. Положително въздействие върху звукоизолиращата способност на обшивката има и нейната дебелина. Изпълнението на двуслойна обшивка с плочи прави конструкцията не само по-устойчива на натиск и удар, но и подобрява индекса на изолация срещу преминаване на въздушен шум (RW).
С две думи, правилото „колкото повече, толкова по-добре“ отново е валидно и отново единственото ограничение идва откъм „изяждането“ на част от вътрешното пространство от удебелената външна стена.
Стиропорът (полистирен, EPS), иначе добър топлоизолационен материал, не допринася за подобряване на звукоизолиращите свойства на стената. Също така докато минералната вата е негорящ материал, същото не важи за стиропора.
При помещения с висока влажност на въздуха може да се наложи използване на минерална вата, каширана с алуминиево фолио и самозалепващи ленти за уплътняване на пролуките между ватата и металните профили. Във всеки случай е най-добре да се потърси консултация със специалист по сухо строителство.
След всичко казано дотук може да се направят няколко обобщаващи извода:
- Ефективна вътрешна топлоизолация се прави в комбинация с облицовъчни плочи Knauf, били те гипсокартон или гипсофазер (Vidiwall).
- Възможни са и двата варианта – изпълнение по метода „суха мазилка“ чрез директно залепване на предварително кашираните с топлоизолация облицовъчни плочи или чрез класическата конструкция с метални профили, носещи обшивката от плочи.